Ефектите от стреса при ембрионална смъртност в стадото

петък, 21 октомври 2022

Автори: Sarah Fields, Graduate Research Assistant in Beef Reproduction и
Dr. George Perry, Beef Reproduction & Management Specialist SDSU Animal & Range Sciences

 

Броят на кравите, заплодени по време на разплодния сезон, има съществено значение за процента отбити телета, като този процент се оказва един от най-важните фактори, влияещи върху рентабилността на извършваните дейности в отрасъла. Ембрионалната загуба е най-голямата икономическа загуба в говедовъдството. Поради това, мениджърите трябва да вземат под внимание и други фактори, които могат да повлияят ембрионалната смъртност.

Когато спермата е налице към момента на овулация, процентът на заплодяемост варира обикновено между 90% и 100%. Докато трае оплождането, процентът заплодяемост (брой животни, които зачеват, разделени на броя на заплодени животни) обикновено е около 70% в случаите на естествено или изкуствено осеменяване. Въпреки, че природата (яйцеклетки с ниско качество, болести, хромозомни аномалии и т.н.) допринася много за тази загуба, управленските практики също могат да увеличат ембрионалната смъртност. Някои от факторите, които повлияват върху ембрионалната смъртност и възможността за зачеване са стресът, топлината и стресът при транспортиране.

Ембрионално развитие

За да разберем как стресът може да увеличи ембрионалната смъртност, трябва първо да се запознаем с развитието на ембриона (Таблица 1). Подобно на еструс цикъла, развитието на ембриона започва през ден 0 или в деня на установен еструс. Това е ден, в който женските допускат мъжкия до себе си, за да бъдат оплодени. Овулацията настъпва през ден 1 или около 30 часа след първото установено покриване (day 0 Wiltbank et al., 2000). Ако има годни за целта сперматозоиди, процесът на оплождане се случва вътре в яйцепровода скоро след овулацията. Първото делене на клетките става на втория ден и на 3-ия ден ембрионът достига 8-клетъчен етап (Shea, 1981). Между 5 и 6 ден ембрионът се премества в маточната тръба и до 7-8 ден се оформя бластоцист (Shea, 1981; Flechon and Renard, 1978; Peters, 1996). На този етап две отделни части от ембриона могат да бъдат видени: 1) на вътрешната клетъчна маса, която ще се формира в плод и 2) трофобласт, който ще се формира в плацента. Между 9 и 11 ден ембрионът напуска прозрачната защитна обвивка, която го е обгръщала до този момент (Shea, 1981; Peters, 1996). Бременността на кравата се установява между 15 и 17 ден (Peters, 1996). Ембрионът се прикрепя към матката на 19-тия ден и около 25-тия ден се офромя плацента и се установява сложна клетъчна връзка между крава и теле. До 42-ия ден ембрионът е напълно прикрепен към матката на кравата (Peters, 1996).

Стрес в резултат на превозване и ембрионална смъртност

Тъй като вече сме запознати с критичните точки по време на ембрионалното развитие, е напълно възможно да установим как стресът от доставка може да доведе до повишена ембрионална смъртност при крави (Таблица 2). Когато животните са натоварени на ремарке, превозвани на ново място, те се стресират и освобождават хормони, свързани със стреса. Тези хормони водят до отделяне на други хормони, които променят маточната среда, в която ембрионът се развива. По време на най-критичните моменти за животното след оплождане, които настъпват от 5 до 42 ден, ембрионът е уязвим за тези промени. Преди ден 5, ембрионът е в яйцепровода и не се влияе от промени в маточната среда. Ето защо, стресът не повлиява на оцеляването на ембриона в този момент. При превозване на животното след 42-ия ден, стресът е по-малък и вероятността от ембрионална загуба намалява. Когато се осъществи цялостното закрепване на ембриона в матката, ембрионът е защитен от майката и не е толкова лесно да се повлияе от промените в околната среда. Но при критичните точки от време (5-42 дни), ембрионът е в най-голям риск. Превозването през това време може да доведе до вредни промени в маточната среда и в резултат на това – до ембрионална смъртност.

Кога не трябва да се превозват крави?

Транспортирането на крави между 5 и 42 ден може да бъде фатално за оцеляването на ембриона и да причини около 10% спад в ръста на случаите на бременност (Таблица 2). Изследванията също така показват, че превозът на говеда в периода от 45 до 60 ден след оплождане, може да доведе до 6% ембрионална смъртност. Ето защо, дори и транспортирането в периода от 45 до 60 ден след оплождане може да увеличи ембрионалната смъртност. В резултат на нарушаване на някои от критичните моменти (от 5 до 42 ден) ще се увеличи ембрионалната смъртност и ще се появи спад в ръста на случаите на бременност. Ето защо е важно да се планира превоз на добитък преди размножителния период или непосредствено след оплождането.

Кога може да се превозват крави?

Осъществяване на превозване между 1 – 4 ден на бременност е най-добре. Ембрионът е все още в яйцепровода и не се влияе от промени. Също така, след 45 дни ембрионът е добре прикрепен и напълно свързан с плацентата, затова е по-малко чувствителен към настъпващи промени в резултат на стрес. Транспортирането на този етап е по-малко рисковано. Въпреки това, ембрионална загуба в резултат на превоз се отчита до 60 дни след оплождане. Трябва винаги да се внимава, с цел намаляване на стреса в резултат на превоз на животни. Не претоварвайте ремаркетата и транспортирайте животните много внимателно и спокойно.

Топлинен стрес и ембрионална смъртност

Най-доброто време да се превозва добитък е по време на ранните етапи на развитие на плода. Все пак, това е и времето, когато ембрионът е най-податлив на влияние от повишени температури. Температура, влажност, топлинни лъчи и вятър – всичко това влияе на топлинния стрес при кравите. Нормалната ректална температура  при едрия рогат добитък е 102.2°F* и едно повишаване на ректалната температура, дори и с по-малко от 2°F, може да доведе до нарушение на ембрионалното развитие (Ulberg and Berfening, 1967). Когато ректалната температура достигне 105,8°F за по-малко от 9 часа в деня на заплождането, ембрионалното развитие може да бъде изложено на риск (Rivera and Hansen, 2001). Топлинният стрес също може да предизвика промяна на фоликуларните вълни, което води до намаляване на качеството на яйцеклетките (Wolfenson et al., 1995). Изследвания показват, че топлинен стрес, 42 дни преди (Al-Katanani et al., 2001 г.и до 40 дни след размножаване, може да повлияе на случаите на бременност (Cartmill et al., 2001). Това показва колко е важно да се планира напред във времето след размножителния сезон.

Проучени са различни методи с цел намаляване на последиците от топлинен стрес. Например, методи като осигуряване на сенчести места, вентилатори и водни съоръжения, могат да бъдат включени в програми за естествено или изкуствено осеменяване (A.I.) с цел намаляване ефектите на топлинния стрес. Тези методи не позволяват температурата на животните да се повиши през най-горещите части на деня. Във влажни зони, водните съоръжения не могат в действителност да помогнат на животните. Ако водата не може да се изпари, няма да бъде ефективна при охлаждане на животните.

Производителите, които използват A.I. може, също така, да приложат T.A.I. протоколи за увеличаване на шансовете за забременяване по време на горещите летни месеци. Чрез T.A.I. шансовете за забременяване се увеличават при животни, заплодени 12 часа след откриване на еструса в условията на топлинен стрес (Aréchiga et al., 1998; de la Sota et al., 1998). Това най-вероятно се дължи на факта, че по-малко животни показват признаци на разгонване, когато са подложени на топлинен стрес. Когато времето е прекалено горещо, животните не са склонни да се придвижват толкова и не показват признаци на установен еструс. Откриването на топлината е много важна част от процеса на заплождане на животни. Тъй като по-малко животни се забелязват в топлите периоди на годината, по-малко животни могат да бъдат осеменени. В този случай T.A.I. ще се окаже най-добрият протокол за използване, защото премахва откриването на топлина.

Използването на ембриотрансфер по време на топлинен стрес също може да увеличи шансовете за забременяване. Доказано е, че високото качество и новите ембриони допринасят за увеличаване на шансовете за забременяване при A.I. програми при крави, подложени на топлинен стрес (Putney et al., 1989). Ембрионите, в момента на ембриотрансфер, може да се адаптират към високи температури. Следователно, използването на ембриотрансфер по време на топлинен стрес може да подобри шансовете за забременяване.

Заключение

Случаите на бременни крави/юници по време на размножителния сезон, особено в неговото начало, може да окажат огромно влияние върху процеса на рентабилност на една крава/теле. Много време, усилия и разходи коства един успешен размножителен сезон (естествен или A.I.). Подлагайки животните на стрес по време на критичните моменти от развитието на ембриона, може да окажете негативно влияние върху шансовете за износване на плода. Топлинният стрес, както и стресът при превозване, са фактори, които оказват пагубно влияние върху шансовете за износване по време на ранното ембрионално развитие. Следователно, планирането около размножителния период се превръща във важен инструмент за управление и за увеличаване на случаите на бременност.

 

* При преминаване от скала Фаренхайт (F) в скала Целзий (°C) от изходната цифра се изважда 32 и се дели на 1,8. °C = (°F – 32) / 1,8

Скорошни статии