Автор: Pete Hansen*, Professor of Dairy Science,
University of Florida
Погледнете на млечните крави като фабрика, която взема гориво (фуражи) и го изгаря за производството на мляко. Цялата енергия от храната не се превръща в мляко – голяма част от нея се превръща в топлина. За поддържане на нормална телесна температура, кравата трябва да освобождава тази топлина в околната среда. Колкото повече мляко тя произвежда, толкова повече топлина трябва да освобождава. Високата влажност и интензивната слънчева радиация допринасят за проблема с освобождаването на топлина. Когато животното вече не може да регулира температурата на тялото си, приемът на храна намалява, добивът на мляко намалява и се появяват проблеми при репродукцията.
В резултат на увеличените добиви на мляко, проблемът с топлината вече не се отнася само за кравефермите в южните щати. С температури на въздуха, толкова „ниски“ като 80 F**, причиняващи повишена телесна температура на високопродуктивните крави, животните в по-голямата част на САЩ и Канада са подложени на топлинен стрес, достатъчен, за да предизвика намален добив на мляко и ниска репродукция.
Репродукция с откриване на еструса (разгоненост), Плодовитост
Също, както хората, така и кравите, подложени на високи температури, намаляват физическата си активност. По този начин, симптомите по време на еструс периода са по-слабо изразени. Производството на естроген (хормон, който предизвиква определено поведение по време на еструс периода) може да бъде намалено от високата температура. Във Флорида, при проведено проучване се установява, че приблизителният процент на еструс периодите, пропуснати от собствениците на стада, се е увеличил от около 40% през студените месеци до 75-80% през горещите месеци.
Дори, ако еструсът е открит, не е сигурно, дали крава с повишена телесна температура, поради топлинен стрес, ще забременее при последвало осеменяване. Кравата претърпява физиологични промени в резултат на топлинния стрес, което води до увреждане на яйцеклетката и при последвалото оплождане, и до увреждане на ембриона.
Има вероятност от голяма степен на намаляване на плодовитостта в резултат от топлинния стрес. В Южна Флорида, много често се наблюдава заплодяемост през лятото – по-малка от 10%.
Проблемът с топлината отразява ли се на Вашата работа?
Анализът на документацията на стадата за сезонните промени в раждаемостта ще покаже, дали топлинният стрес е проблем. Друг начин за оценяване на степента на топлинния стрес е да се измерва ректалната температура на селектираните за оплождане крави – очакваният резултат е – колкото по-висока е телесната температура, толкова по-голяма е редукцията на раждаемостта. Нормалната телесна температура на кравата е около 101.3 F. Повишаването на телесната температура с около 0,9 F, предизвиква спад при заплодяемостта в размер на 12,8%. Човек може да помисли, че крава с ректална температура от 102,2 F или по-висока в следобедните часове, вероятно е под топлинен стрес (ако тя няма мастит или друга болест).
Повишаването на телесната температура с около 0,9 F, предизвиква спад при заплодяемостта в размер на 12,8%.
Охлаждане на кравите
Най-простите структури за осигуряване на охлаждане са сенчестите такива. Те се оказват евтин вариант, базирани на използването на сенчести платна или нещо по-издръжливо. Сама по себе си, сянката не е много ефективен метод за предотвратяване на повишена телесна температура при крави. Една обща и доста ефективна система за охлаждане на крави е „свободното отделение в краварник“ или широки помещения с пръскачки и вентилатори. В тунелните вентилационни помещения, въздухът е изтеглен през нисък обор чрез множество вентилатори в единия край. Помещения от този вид са с нисък покрив и затворени стени. Също така овлажнителите или пръскалките могат да помогнат при охлаждането чрез раздвижване на въздуха през помещението. Тези помещения са скъпа инвестиция, с малко документирани доказателства за ефективност. Според наличната информация, въз основа на производствените опити и някои експериментални проучвания, осигуряването на такива помещения може да се окаже ефективен начин за охлаждане на животните.
Крави, с телесна температура по-висока от допустимата, с удоволствие се потопят във водата, така че изкуствените езера понякога се използват и за тази цел. При охлаждане телесната температура на животните спада. Тези изкуствено изградени басейни са създадени с постоянен приток на вода. Има малко доказателства за учеличаване броя на проявите на мастит при крави, използващи езера, но обърнете внимание на бактериите във водата и потенциалните проблеми, които могат да възникнат вследствие на това.
Стратегическо управление за подобряване на репродукцията
Охлаждането само по себе си не е достатъчно, за да се предотврати въздействието на топлинния стрес върху репродукцията. Дори в добре управлявани стада с обширни системи за охлаждане, репродукцията може да пострада през лятото. Наличието на помощни средства в еструс програмите за разпознаване на еструс симптомите, може да подобри репродуктивната способност, нарушена вследствие на топлинния стрес. В проведено проучване във Флорида, процентът на крави, открити в еструс след използване на простагландин е 26% на базата на зрително откриване и само 43% въз основа на зрително откриване, комбинирано с определено движение на опашката.
При програми за изкуствено осеменяване (A.I.) като Ovsynch® може напълно да се отстрани ефекта от топлинния стрес при еструс откриване, защото кравите се осеменяват в точно определено време, независимо от еструса. В стадо във Флорида, с добре премерен период на изчакване от 70 дни, процентът на бременни крави, 90 дни след раждане, е бил 16,6% за крави, при които първото осеменяване е чрез A.I. с използване на Ovsynch – спрямо 9.8% за крави, заплодени на базата на зрително откриване на еструса. Ползите от A.I. програми по време на топлинен стрес се увеличават, заради развъждането на повече крави, но програмите A.I. не променят ефекта от топлинния стрес при заплодяемост. Ако плодовитостта след използване на A.I. е много ниска, заради наличието на топлинен стрес, ползите от програмите A.I. не могат да бъдат реализирани.
Чрез така наречения „трансфер на ембрион“, ефектите на топлинен стрес върху яйцеклетката се избягват, тъй като прехвърлените ембриони са получени от качествени яйцеклетки. Възпроизводството на ембриони може да стане през студените месеци на годината, когато яйцеклетката не е чувствителна към топлинни поражения и се замразяват за трансфер през лятото. Влиянието на топлинния стрес върху ембриона бива избегнато, защото ембрионите се прехвърлят в 7-ми или 8-ми ден от бременността.
Основното ограничение за ембриотрансфера е цената. Ембрионите, получени чрез суперовулация се очаква да бъдат скъпи. Тези, произведени чрез оплождане ин-витро са по-малко скъпи. Един недостатък на ин-витро получените ембриони е, че те не успяват да оцелеят много дълго време при замразяване. Повишаване на бременностите по този начин, в сравнение с A.I., изисква прехвърлянето на току що възпроизведени ембриони.
*Pete Hanson е професор по репродуктивна и екологична физиология в катедрата по животновъдни науки към Университета във Флорида. Възпитаник на Университета в Илинойс и Университета във Флорида, той живее във Флорида от 1984 г. до сега. Неговото изследване се фокусира върху методите за намаляване на ефектите от топлинен стрес при млечни крави и подобряване техниките при трансфер на ембриони.
**При преминаване от скала Фаренхайт (F) в скала Целзий (°C) от изходната цифра се изважда 32 и се умножава по 5/9. °C = (°F – 32) / 1,8
