Мисия, цел и ценности

Автор: Jim Henion, Director of
Consulting Services Cooperative Resources International

Откакто фермите станаха по-големи, а доходите – трудни за изкарване и изискващи много работа, земеделските собственици и мениджъри работят по-усилено с цел – насърчаване на всички служители за постигането на общите цели. В основата на това усилие е главната мисия на земеделския бизнес.

Мисията

Ето какво казва за това собственик на ферма: „Нашата „мисия“ е просто начинът, по който правим нещата тук“. Ламар Антъни от Anthony’s Dairy, Americus, Ga., казва: „Едно от първите неща, които казвам на току-що наети служители е, че нашата ферма има репутация за производство на качествено мляко и това е начинът, по който трябва да работим тук. Опитвам се да ги поощря, за да придобият нужното самочувствие за работа тук“. A мисията не е нещо, което просто закачаш на стената. Това е начинът на работа, който живее и диша вътре в сърцето и ума на всички във фермата. Том Томпсън от Stotz Dairy, Buckeye, Аризона казва: „Това е нашата мисия, която мотивира нашите служители. Всеки път, когато служител работи с една крава, изисквам от него да направи всичко възможно, за да постигне нашата мисия, т.е. да направим всичко възможно кравата да дава  колкото се може повече мляко“.

Да приобщим служителите към поставените цели

Как фермата да определи своята мисия, как собствениците и мениджърите успяват да мотивират всички да работят за една и съща обща цел?

Томпсън коментира: „За да приобщим служителите към поставените цели, ние постоянно им напомняме за нашите основни ценности и продължаваме да работим в тази посока. Винаги държим служителите ни да са информирани за нашите цели, визия и основни ценности. Те постоянно се появяват на нашите компютърни скрийнсейвъри и билбордове. Преведени са на английски и испански език. Нашите служители виждат това и разбират за какво става въпрос. Идеята е не само в определянето на конкретни цели, но също така и в успешното им постигане. Когато нашите постижения за най-добро производство биват признати на ниво местни годишни срещи, 15 наши служители ще получат честта да приемат наградите. Искаме те да се чувстват част от успеха на фермата, защото именно те са тези, които създават този успех“.

Комуникация

1. В началото се опитайте да опознаете служителите. Повечето селскостопански мениджъри са съгласни, че всичко започва с вярата на собствениците и мениджърите, че персоналът иска да си върши добре работата и иска да бъде част от един успешен екип, който може да постигне достойни цели. Ханк Фагнер от Oconto Falls, Wis., казва: „Не помня някога да съм срещал човек, който иска да се провали. Съществуват много провали, но повечето хора не искат да бъдат асоциирани с неуспех. Мисля, че всеки един човек иска да си върши добре работата“.

2. Покажете и обяснете на хората какви са очакванията Ви. Ted Boersma, Clovis, N.M., коментира: „Мисля, че много често ние приемаме, че служителите ни знаят какво трябва да правят, но те наистина не знаят, защото ние не сме уточнили какво очакваме от тях. Те са заети да вършат различни задачи, но не и това, което бихме желали. В резултат на това сме твърде ядосани, за да признаем, че просто не сме им казали какво се очаква от тях“. John Lundine, J-Bar Jerseys, Mesa, Ariz., добавя: „Служителите Ви не биха могли да знаят какво си мислите. Те не могат да мислят в перспектива, защото не знаят дали това е, което искате от тях. Смятам, че е важно да им отделите време, така че да разберат какво очаквате от тях“.

3. Ролята на СОП (стандартни оперативни процедури): Ламар Антъни попада на статия в едно от списанията на отрасъла по темата за посоката на работа или отклонението от тази посока. Той казва: „В статията се даваха напътствия на мениджърите и собствениците да се съсредоточат върху нещата, които очакват от служителите си, за да не се получи „отклонение“ от стандартните процедури”. Майк Митчъл, Portales, N.M., добавя: „Изглежда, че служителите винаги следват примера на този, който върши небрежно своята работа. Така че, трябва да се посочи това, което очаквате да се направи в ясни стандартни оперативни процедури“.

Обучение и преквалификация

Един от трудните моменти, с които се сблъскват мениджъри и супервайзори е необходимостта да се обучават служителите на процедурите, които се изисква от тях да изпълняват. А след това трябва да се върнат (след няколко дни, седмици или месеци по- късно) и да ги обучават отначало.

1. Обучение и преквалификация, постоянно! John Gilliland at McArthur Farms, Okeechobee, Fla., коментира: „Винаги съм си мислел, че веднъж като обясня на един служител как искам да бъде свършена работата, не би трябвало да го правя отново. Но сега знам, че не се получава по този начин. Хората не си спомнят всичко, което си им казал. Така, че ден след ден трябва да обучаваш и напомняш на хората правилният начин да си вършат работата“. John Noble of the Linwood Management Group, LLC, Linwood, N.Y., казва: „Практиката показва, че отнема 28 дена, за да превърнеш нещо в навик. Така че, един от основните принципи на мениджмънта е подкрепата, обучението, преквалификацията и подготовката на хора за изграждане на навиците, които искате те да имат в работата. Всичко това става с много повторения. Трябва да работим със служителите отново и отново, докато не се изградят навиците, които искаме. Най-ефективният подход е в изграждането на хората като индивиди и като качествени членове на екипа.“

2. Учете какво и защо трябва да се прави. Noble добавя: „Като цяло, когато хората разберат защо правят нещо, те са много по-мотивирани да направят това, което се изисква от тях“.

3. Оставете хората да допускат грешки. Това е начинът, по който се учат. „В света на мениджмънта – казва Mark Mayo, LeGrande, Калифорния – една от реалностите, с които се сблъскваш е да имаш работа с несъвършенството. Хората ще правят грешки. „Nye добавя: „Много е трудно да кажеш на служител „Обърка!“ Но всичко е в това как гледате на проблема. Можете да погледнете на грешката като поучителен момент или да уволните служителя. Предпочитаме използването на всяка грешка на персонала като възможност да се учат и да задават въпроси. Ние винаги питаме: „Как ще направиш това по различен начин следващия път?“

Капанът на микроменажирането

Кой е микромениджърът? Това е мениджър или ръководител, който има навика постоянно да  обикаля наоколо и да казва на всички как да си вършат работата. Излишно е да казвам, че това може да бъде много досадно за всички служители. Съществува тънка линия между това да обръщаш внимание на важни детайли и да диктуваш всяка една стъпка, при което мениджъри и супервайзори може да изнервят подчинените си. Според John Shaller, Onalaska, Wis., „Всеки обича да се чувства оценен. Ако трябва да им бъде диктувано на всяка стъпка какво да правят, то служителите ще се чувстват като роботи. Служителите искат да имат някакъв принос към фермата“. Jon Wheeler of Oord Dairy, Sunnyside, Wash., добавя: „Трябва да се даде възможност на хората да работят и да се докажат. Ако не позволявате на служителите си самостоятелно да вземат решения и след това да се види резултата от тези решения, те никога няма да придобият увереност във взимането на решения. В резултат на това, служителите винаги ще се двоумят или ще вземат лоши решения, защото не им е била предоставена възможност да си изградят самочувствие“.

Програма „Bovine Dairy”

При млечните говеда, мисията е да се стремим към съвършенство в качеството на млякото и цялостната ефективност на фермата. Точността при улавяне на разгонване играе важна роля за репродукцията и успеха на говедовъдната програма „Bovine Dairy” A.I. Чрез програмата могат да се постигнат следните цели:

• Улавяне на разгонване: 60% и повече;
• Случаи на бременност : 22% и повече.

Кой е отговорен и кога е подходящото време за улавяне на разгонване?

• Всички лица, които са отговорни за вписване на кравите, наблюдават за наличие на разгонване и отбелязват това на табло в доилната зала;
• Всички служители нощна смяна отговарят за наблюдението за наличие на разгонване в доилната зала и боксовете. Честотата на покриването се увеличава от 20:00 часа до ранните сутрешни часове;
• Всеки говедар трябва задължително да прекарва във всеки бокс от 20 до 30 минути най-малко два пъти дневно с цел наблюдение за улавяне на разгонване.

Какви са признаците на разгонване?

• Кравата стои при покриване от други животни;
• Кравата покрива другите животни (от 65 до 70 процента от тези крави са разгонени);
• Влагалището се подува и зачервява като притокът на кръв към репродуктивните органи се увеличава;
• Кравите стават все по-неспокойни и раздразнителни.

Как трябва да се отбелязва разгонване?

Всички крави, наблюдавани за наличие на разгонване, трябва да бъдат отбелязани на специално табло в доилната зала. Моля, посочете:

• Дата на разгонване;
• Час на разгонване, преди обяд или следобед;
• ID (идентификационния номер) на животното;
• Номер на бокса;
• Признак на разгонване, изразен от кравата;
• Вашето име.

Осеменител ще проверява таблото всеки ден и ще изтрива записа за кравата, която бива оплодена (или определена за друга дейност).

Ето един пример за това как да записвате разгонване на таблото в доилната зала.